They will be back!

Винаги идва пролет и после лято. Може да закъснеят, но винаги идват. Винаги!
С пукването на пролетта винаги зейват дупки по улиците. Дупките никога не закъсняват!
Кръговратът на живота.

Хубаво е да имаме стабилни и неизменни неща в тоя несигурен свят - един вид опора.
Колкото и да е тежка и сурова зимата на нашето недоволство, пролетта чука на вратата.
Пролетта с цъфналите джанки. С измитите прозорци. И с дупките по улиците.
Няма асфалт, който може да запълни тези дупки - те са бронирани здраво в гърдите и бронебойни патрони за тях няма открити! Няма открити!
Те са непобедими. Възкръсват като феникс от пепелта/асфалта. Дупки с желязна воля и несломим дух! Дупки-бойци! Спартански дупки!

Един ден дупките ще ни превземат, казвам ви!
Ще се обединят в една огромна черна дупка и ще погълнат всичко-хора, пътища, автомобили.
Бльок! - и край с България. 
Sic transit gloria mundi.

Безсмислено е да се съпротивляваме и да ги асфалтираме отново и отново.
Асфалтирането само ги настървява още повече - напролет ще възкръснат още повече и още по-големи. Обречени сме!
Ето сега - идат избори и нашата община е погнала почти всички дупки в квартала, изчегъртала ги е и ги е оставила с голи остри ръбове. Ще стоят така сигурно една седмица - за назидание на другите дупки - преди да ги асфалтират. Нещо като публична екзекуция.
Обаче аз знам, че догодина тия дупки ще възкръснат.
Сигурен съм. 

They will be back!