Холандия: ниската земя с висок дух

 

 

 

В последно време покрай историята с Шенген ние, българите, сме върло обидени на Холандия заради откровената й неприязън към нас. Уж толерантни, уж европейци се пишат, пък я ги виж какви трънливи излязоха тия лалета!

Неприятната истина обаче е, че нас никой в онази част на Европа не ни харесва особено и не ни иска. За разлика от останалите европейци, холандците просто го заявяват открито, защото са привърженици на принципа „Право куме, та в очи”.

Този разказ няма за цел да ви накара да ги харесвате повече, но може би ще ви помогне да ги опознаете по-добре. Опознай врага, един вид...

Паралелите с българската действителност са неизбежни.

Холандия е пълна скука откъм география - ниска и равна като тепсия. Толкова ниска, че една голяма част от територията й е под морското равнище. (Ако това равнище вземе, че се вдигне, ще ги залее като потоп. Тогава току-виж поискали убежище на Балканите и ще им го върнем тъпкано, задето сега не ни щат.)

Страната на лалетата, каналите и вятърните мелници е почти три пъти по-малка от България и е щяла да е още по-малка, но хитрите холандци отвоювали части от морето, като ги пресушили и ги превърнали в обработваеми земи.

Затова се гордеят, че Бог може и да е създал земята, но със сигурност холандците са тези, коитo са създали Нидерландия, както е по-правилно да се нарича страната. (Холандия всъщност е провинция на Нидерландия и за всеки холандец е въпрос на чест любезно, но настоятелно да ви поправи, когато употребите по-популярното и неправилно название.)

Така че холандците открай време много ги бива в управлението на водите и в облагородяването на околната среда. От една мочурлива местност те са създали очарователно красив град – Амстердам. Превърнали са дефекта в ефект, както се казва.

Ние, българите, сме специалисти в обратното - можем да превърнем всяка красива природна местност в бунище.

На водата холандците дължат толкова много, че смело може да се каже, че тя в голяма степен е оформила тяхната национална идентичност.

Непрекъснатата борба с бурите и приливите е възпитала у местното население дух на активно сътрудничество и взаимопомощ, изградила е култура на толерантност и компромиси и в същото време на нетърпимост към авторитети и към всяка проява на големеене.

Пред нещастието всички сме равни и никой няма да ни помогне, затова трябва да си помогнем сами. Ако не работим заедно за укрепването на дигите, водата ще наводни не само нивата на комшията, но и моята. Така в общата неволя се ражда самоуправление, основано на истински либерални и демократични принципи – ценна придобивка, която прагматичните холандци успяват да запазят през вековете до ден днешен.

Предприемчивият им дух, любопитството и отвореността към света пък ги превръщат в една от най-могъщите морски и икономически сили, с колонии и търговски станции по цял свят.

Затова днес холандците са богати и живеят добре – защото са независими, предприемчиви и инициативни, защото разчитат само на себе си и ценят неща като образованието, упорития труд, амбициозността и кадърността. И, разбира се, не на последно място - защото са пословично пестеливи. Прахосването на пари е белег за показност, а холандците не са по показността и фукането. „Дръж се естествено, пич!” е тяхното национално мото.

А ние, българите, сме бедни и си оставаме такива, защото все се възприемаме като жертви и все чакаме някой да дойде отнякъде и да ни „оправи”. В същото време си купуваме неща, които не би следвало да можем да си позволим, защото, за разлика от холандците, сме ужасно показни и обичаме да се фукаме с материалните си придобивки.

Друга съществена разлика: Холандците са ярко изразени индивидуалисти, но важните решения за общността се взимат с активното участие на всеки един. У българите все още е много силен колективният дух и той се цени повече от личната инициативност, но иначе всеки се спасява поединично.

Забелязали ли сте, че в американските филми, когато героят е баснословно богат, той се казва Ван еди кой си – демек е фламандец или холандец по произход и обикновено е гадно безскрупулно копеле.

Типичният холандец е прям, самоуверен, понякога нахакан до арогантност. Никога не пада по гръб и никога не си оставя магарето в калта. Обича да спори и с него не се излиза лесно на глава. Чувството му за хумор е саркастично. Непосредствен, непринуден, сърдечен и по правило много деен и енергичен.

Холандците правят всичко бързо – бързо мислят, бързо говорят, бързо вървят, бързо се хранят ... Когато холандец ми се хвалеше какви са бързаци, му отвърнах – Абе не е хубаво чак във всичко да сте толкова бързи... Това го срази, защото холандците обичат винаги да имат последната дума и да те „надцакат”.

По отношение на храната високите хора от ниската земя са спартански непретенциозни – могат да карат на сандвичи и мляко (като сандвичите могат да се състоят само от хляб и сирене, т.нар. broodje kaas). Не че не обичат вкусната храна, но разточителните нашенски трапези, на които ние, българите, прекарваме по няколко часа, не са им по вкуса. За тях е загуба на време да се седи толкова дълго на маса.

Холандците нямат нищо за криене и затова в къщите им прозорците на приземните етажи, които гледат към улицата, нямат завеси. Никъде няма да видите и решетки. Можеш да зяпаш, вървейки по тротоара, как семействата вечерят или гледат телевизия, прегърнати на дивана. (Неслучайно Big Brother е холандско изобретение.)

Гледката на тази домашна идилия ме умилява и в същото време ме кара да се чувствам като Малката кибритопродавачка от приказката на Андерсен.

Самите холандци обаче нямат навик да надничат в прозорците на другите хора, така че тази воайорска атракция е само за чужденци.

Да няма нищо скрито-покрито е толкова важен принцип, че дори голите сцени в холандските филми са натурални, без цензура. На плажа хората без свян и прикриване преобуват мокрия си бански – ние го намираме за шокиращо, но за тях това е най-естественото нещо на света.

В центровете на градовете на най-неочаквани места (понякога на самия градски площад) са монтирани писоари с паравани отстрани. Първоначалното възмущение бързо преминава в одобрение, когато човек установи колко практично е това решение, особено след като си изпил няколко Heineken-а.

Прагматичност – това е думата, която най-пълно и точно описва холандския манталитет. Същата тази прагматичност стои и в основата на други холандски феномени като легалната лека дрога в кофишоповете и витрините с проститутки.

Холандецът живее много активно и една голяма част от живота му преминава на колело. Човек има чувството, че едва ли не се раждат на колела.

Велосипедите са буквално навсякъде – почти не може да се види ограда, парапет или уличен стълб, за който да не е привързано с верига очукано старо колело. Новите са рядкост, защото са ужасно скъпи (цената им обикновено надвишава 800-1000 евро).

С колело можеш да отидеш навсякъде – да закараш децата на училище, да отидеш на работа, да напазаруваш, да излезеш за среща с приятели, на театър, концерт...

Колелото е най-масово използваният транпорт в Холандия, защото е удобно (заради равния терен), здравословно и най-вече евтино да се пътува с него. Сезонът няма значение, дъждът не е проблем, снегът също. Обичайна гледка е колона от ученици да въртят педалите под дъжда, навлекли дъждобрани.

Всякоя възраст, пол и занятие е на колело – майки и татковци, натоварили в специални колички 2-3, понякога и 4 дечурлига, бизнесмени в строги костюми, шикозни мадами на токчета, метнали в касетката за багаж маркови кожени чанти Gucci, възрастни баби и дядовци, които въртят педалите с неочаквана и завидна пъргавина.

В Холандия възрастните хора остават активни и над 70-80 години и причината не е само високият стандарт на живот. Просто отговорността за собственото им здраве е повече тяхна лична, отколкото на холандското здравеопазване.

Изобщо, прави впечатление, че на фона на коравите, обдухани от северния вятър холандци, ние, българите, сме доста по-кекави и разглезени. Там лошото време не е пречка да излезеш навън и да се разходиш или да поспортуваш (то така или иначе почти през цялото време вали или духа, или и двете). Децата са много по-леко облечени от нашите и така се каляват от малки. Не че не се разболяват, но никой не драматизира излишно. Тук се сещам за онзи разказ на Джером Джером, в който англичанин пита холандец –Ама не е ли опасно с всичките тези канали, не падат ли децата ви вътре? – Падат, спокойно отговаря холандецът. –Ужас, шокиран е англичанинът, ами какво правите, когато паднат? – Вадим ги, все така невъзмутимо отговаря холандецът.

Със същата невъзмутимост съвременните холандки масово раждат децата си вкъщи само с помощта на районната акушерка. Когато изразих почудата си пред мой познат холандец, той ми възрази, че бременността и раждането не са болест, за да трябва да се ходи в болница. За по-сериозните проблеми – да, но в повечето случаи не се налагало родилката да се травматизира излишно в болнична обстановка. Естествено, бащите активно участват в раждането – взимат си отпуск, когато събитието наближи и стоят вкъщи в пълна бойна готовност. Холандска им работа!

Поданиците на кралица Беатрикс обичат страната си, харесват кралицата си и са наистина горди, че са холандци. Толкова горди, че чак са леко самодоволни на моменти. Празнуването на националния празник (Koninginnedag) в края на април е събитие, чакано с голямо нетърпение от мало и голямо. Всички са облечени в оранжево и са в приповдигнато настроение, има сцени на открито с жива музика и много бира.

На този ден се организира свободен пазар - хората изнасят на улиците старите си вещи и ги продават на ниски цени. Дай им на холандците търговия и море – те просто са им в кръвта.

Холандците са хора на реда. И как няма да са, когато всяко нарушаване на този ред води до солени глоби, а ако има нещо, което холандецът мрази, то е да дава пари. Абсолютно забранено е например да променяш фасадата на къщата си, защото цялостното архитектурно излъчване ще бъде накърнено. Забранено е да караш колело без фар – глобата е 50 евро. А да паркираш колата си на необозначено за целта място – това е вече същински кошмар за всеки холандец. Когато веднъж невинно предложих – А не може ли да оставим колата ей там? – шофьорът ми хвърли такъв убийствен поглед, сякаш бях предложил да взривим резервоарите на Royal Dutch Shell.

Това, което обаче лично мен ме впечатли най-силно, когато бях в Холандия, не са нито чистотата и подредеността, нито инфраструктурата и високият жизнен стандарт.

Най-поразителното откритие за мен беше, че в една толкова динамична държава, където животът тече с по-бързи темпове, отколкото у нас, хората са успели да запазят човечността в отношението към непознатия.

Да, Холандия има редица вътрешнополитически проблеми и далеч не всичко е цветя и рози (или цветя и лалета), но хората все още са човечни един към друг, готови са да те изслушат и да ти помогнат, дори и в космополитен и забързан град като Амстердам.

В трамвая, автобуса и влака, в магазина, на гишето, на улицата – навсякъде срещах примери на усмихната добронамереност, на проявено търпение и разбиране, на толерантност и готовност за помощ. Има уважение към другия. Факт.

Факт, който при нас няма изгледи да се случи, дори и да влезем в Шенген.

Публикувано в Дневник, 12 декември 2011