Бижутата на Фландрия - 2

 

  

Гент
Разбира се, разходката из Фландрия няма да е пълна без Гент и Брюж – по всеобщо мнение най-красивите фламандски градове. Е, вероятно са още по-красиви през пролетта и лятото, когато се къпят в цветя и зеленина, но и късната дъждовно-мрачна есен с оловносивото небе също им отива – дори имам чувството, че точно това е най-подходящият декор за средновековна архитектура.  

В Гент тя е на всяка крачка и е толкова добре съхранена, че разхождайки се из центъра, ще се потопите неусетно в едно друго време и само звънът на модерните трамваи ще ви изтръгне от унеса и ще ви напомни, че векът е 21-ви и че рицарите в железни брони, с които току-що се разминахте на тротоара, са само манекени на магазина за сувенири.

Гент е средновековен до мозъка на костите, от паветата по улицата до петлето – ветропоказател на върха на камбанарията. 

Главни герои в средновековната приказка са замъкът Хравенстеен (Gravensteen) и катедралата Свети Баф (или Баво; Sint-Baafskathedraal).

Крепостта на Графoвете, каквото в превод  означава Gravensteen, е служела през вековете за различни цели – първоначално за защита срещу норманските нашествия, след това е била феодален бастион на фламандските графове, подслонявала е Монетния двор, от 14-ти до 18-ти век била е седалище на Raad van Vlaanderen, върховният правосъден орган на Фландрия, затвор, фабрика за памук... Понастоящем в нея се помещава музей на оръжията и на правосъдието, като „правосъдната” колекция включва автентични средновековни уреди за мъчения.  Мрачна слава, общо взето, но нали тъкмо това се очаква от един средновековен замък.

Разходката из Гент продължава по Graslei – крайречна улица в историческия център. Някога това е било търговското пристанище на града и оттук е преминавал целия внос на зърнени храни за Фландрия. Докато зяпам къщите, които приличат на захарната къщичка от приказката за Хензел и Гретел, вниманието ми е приковано от шикозна дама, която разхожда под чадър грозното си кученце по мокрите павета. Хоп – кучето се изтропва по средата на улицата (да, и кучетата в Гент правят така) и в следващия момент дамата абсолютно невъзмутимо вади найлонова ръкавица, събира намокреното ако и го изхвърля в близкото кошче за боклук, след което спокойно си продължават разходката. 

Другата случка, която особено ме впечатли в Гент – бързах да хвана влака и докато разучавах устройството за билети на трамвайната спирка, моят трамвай дойде. Реших да се кача и да си купя билет от ватмана, в случая – ватманка. Жената любезно ме уведоми, че ако си купя билета от нея, ще е с 40 цента по-скъп, затова спря трамвая, слезе заедно с мен на следващата спирка, показа ми как работи автоматът, изчака ме докато платя билета и се качи заедно с мен. Никой от останалите пътници не реагира, не изнервничи, не направи забележка за това забавяне. Аз се строполих като гръмнат на седалката, трогнат до сълзи от тази внезапна и неочаквана проява на човечност  в един чужд град, към един очевиден чужденец. Толкова за Гент.

Брюж

Брюж, или на фламандски Брюхе, е туристическата перла на Фландрия, пък и на цяла Белгия. Малък, бутиково-изящен град-музей, в който ще се почувствате като в Андерсенова приказка.

Всичките му забележителности са събрани в рамките на някогашните крепостни стени и могат спокойно да се обходят пеша.

В 11-ти век Брюж е бил провъзгласен за столица на Графство Фландрия и спокойно можем да кажем, че от 13-ти до 15-ти век е бил икономическа столица на цяла Северозападна Европа . Неговият златен век е бил през 14-ти век, когато е наброявал 46 000 жители – солидна цифра за град по онова време. Благоденстващите търговци построяват разкошни къщи, църкви и обществени сгради, невиждани дотогава в Европа.

Наричат Брюж „Северната Венеция” заради каналите, ама така наричат също и Амстердам, и Стокхолм, и Санкт Петербург, така че сравнението е изтъркано и неподходящо.

Брюж си е Брюж – приказно и неповторимо красив. Особено сега, в дните преди Коледа, когато се организират пазари на открито на големите градски площади. 

Публикувано в Дневник, 19 Ноември 2013