И тазгодишната еуфория около абитуриентските балове мина и замина.
Баловете се превръщат все повече в модни ревюта и увлечени в тази
натруфена и ухилена външна показност, абитуриентите рядко си дават
сметка, че това всъщност е тъжен момент, защото е последната среща на
класа. След това я се съберат някога пак, я не - както е в моя случай.
Има обаче един випуск, който се събира всяка година след завършването на гимназията - и така цели 57 години! Това е випускът на майка ми от гимназията в Ихтиман.
Също като в онази пиеса на Бърнард Слейд "Догодина по същото време"
(има и филм), съучениците от випуск 56' на ихтиманската гимназия, които
сега са на - забележете!- 75 години, се събират ежегодно в най-хубавото
време от годината, за да си припомнят доброто старо време и да се
повеселят от сърце.
Животът им се измерва с годишните срещи на
випуска - представете си само колко вода е изтекла и колко събития са се
случили за 57 години - любови, срещи и разлъки, професионални удачи и
неудачи, сватби и погребения, деца, внуци... Събират се всяка година, за
да се ъпдейтнат, да се похвалят, да се оплачат - кой какви внуци има,
кой какви болежки търпи, колко е пенсията, на кого децата му са заминали
в чужбина.
Е, в последните години редиците им оредяват - кой
умрял, кой тежко болен, но всеки, който още се държи на краката си,
отива на срещата. Организират се и идват от всички краища на България,
че и от чужбина дори, резервират ресторант, хапват, пийват и
настава страшна веселба с песни, танци и много смях. Веселят се както на
абитуриентския си бал преди толкова много години, че и по-добре! Явно
умението се развива с годините. След тези срещи майка ми всеки път се прибира превъзбудена и уморена от щастливи емоции като 18 годишна абитуриентка.
Дами и господа, вашите бурни аплодисменти за випуск 56'!!! На многая лета!
Няма коментари:
Публикуване на коментар