Жеравна – приказка от слънце, камък и дъб

Жеравна

Жеравненски двор

Котел

Жеравна

Асма в Медвен

Жеравна

Жеравненски сокаци

Галерия "Дувар"

Пътя за Медвен

Котел

Самотно дърво в полето

Жеравненски покриви

Жеравна

Катунище

Не знам остарявам ли, що ли, но ме привличат самобитните нашенски села и градчета със славно (или пък не чак толкова славно) възрожденско минало, в които времето е спряло и където освен да се разхождаш, няма кой знае какво друго да правиш. Не че, да речеш, съм обладан от родолюбив дух или съм страстен почитател на къщи-музеи. И не съм в предпенсионна възраст.

Просто има нещо много притегателно във въздуха там, в тишината и спокойствието, в ромона на чешмите, в сянката на асмите, в отекването на стъпките ти по калдъръма...  Душата на градския човек копнее за такива неща – поне мойта душа, де.

Затова отдавна съм си набелязал Жеравна, ама все не ми се отваряше път натам, а от София си е доста далеч и е нужен добър повод, за да измине човек около 350 километра.  Впрочем, един много добър повод да се отиде специално до Жеравна е Фестивалът на фолклорната носия, който се провежда през лятото и набира все повече популярност.  Според регламента му всички участници задължително трябва да бъдат облечени в автентична или стилизирана фоклорна носия и са забранени всякакви модерни джаджи като камери, фотоапарати, телефони и прочие. В рамките на фестивала се представят автентични песни, танци и обичаи и настава автентична веселба – май определено си заслужава да се посети.

Но ако сте пропуснали фестивала, можете да се отбиете до Жеравна на връщане от морето. Така направих аз и ми се получи много добре. Понеже хрумването беше спонтанно, нямах време да проуча пътя и реших, че трябва да мина през Сливен. Нямам GPS, разчитам на традиционни средства и най-вече на чувството си за ориентация. Питам за пътя само в краен случай, което дразни жена ми, особено когато се загубим. След кратка панорамна обиколка из улиците на Сливен, се видях принуден да се допитам до един таксиметров шофьор за посоката. Човекът ме посъветва да се върна до Петолъчката и оттам да хвана пътя за Котел. Имало и друг път през Сините камъни, много живописен, но сме щели да се разбием от завои. Естествено, избрахме пътя със завоите.

Жеравна е по-малка, отколкото си я представях, не е комерсиализирана и е съхранена – доколкото е възможно - в автентичния й възрожденски облик. Някои къщи са на по 300 години! Колкото и да напредва архитектурата, едва ли може да измисли нещо по-добро от къщата от камък и дърво. Двуметрови стрехи, широки веранди, малки прозорчета, прохлада през лятото, топлинка през зимата – знаели са някогашните майстори какво правят и защо го правят.

Жеравна определено е перлата в тоя край, но си струва  човек да обиколи и други селища в района на Сливенския балкан като Котел, Медвен, Катунище, Ичера. Във всяко от тях има симпатични  хотелчета и къщи за гости, където може да се пренощува и да се опитат местни специалитети. Моят фаворит беше “нашенската” салата, която освен традиционните домати, краставици и печни чушки, включва още печен паталаджан и чесън и е поръсена със смлени орехи.

Сега е идеалното време за скитане из Сливенския балкан – още е лято, но слънцето е меко и гальовно, лозниците са натежали от узрели плодове и можете да си откъснете крадешком чепка сочно грозде, докато се мотаете по сокаците. Орехите са започнали да разпукват зелените си обвивки и е трудно да се устои на изкушението да се добереш до пресните им ядки, забравяйки за неизбежното и трайно изцапване на ръцете с йод. Белезите на късното лято.

От дворовете се носи ухание на печени чушки, котараци се припичат лениво по дуварите, толкова е притихнало, че почти можеш да чуеш как с тихи стъпки идва есента.

Публикувано в Дневник, 17 септември 2013