Аз съм добър актьор и умея да се преструвам.
Умея го още от малък, когато, като вдигнех 40 градуса температура, се преструвах на весел и си тананиках, за да омаловажа ситуацията и майка ми да се тревожи по-малко (макар че ефектът вероятно е бил тъкмо обратният - сигурно е мислела, че халюцинирам от високата температура).
Всички ме мислят за спокоен и уравновесен.
Ще рече човек, че стигам до Нирвана 3 пъти на ден. А всъщност съм подскачащо кълбо от нерви. Помните ли джуджето от немския детски сериал "Призраци в блока" - онова, дето като подскачаше и беснееше, произвеждаше електричество - ето това е моето вътрешно Аз, но без производството на електричество. Аз съм всичко друго, но не и спокоен. Просто съм добър актьор.
Мога да го "играя" приветлив и привидно да съм в добро настроение, дори когато всичките ми гемии са потънали. Да натоварваш околните с негативните си емоции ми се струва признак на егоизъм и лош вкус. Недопустимо е за един джентълмен да е в лошо настроение.
Мога да запазя самообладание, когато всички наоколо са в паника. Подозирам, че съм способен на безразсъдни геройства - дано не ми се налага да вадя от гардероба спайдърменския си костюм и да го доказвам (иначе изглеждам добре в спайдърменски костюм).
В същото време дълбоко преживявам дребни за останалите хора неща и съм способен да направя от мухата слон. Бурята в открито море не ме плаши, но мога да се удавя от буря в чаша вода.
Толкова съм учтив, че мога да имитирам жив интерес, когато всъщност се прозявам от скука, което ме прави идеалният слушател.
Мога (или по-скоро можех) да се влюбвам до уши, без обектът на чувствата ми да заподозре нещо повече от топло приятелско отношение. Крия страстта си като ятак партизани. Мога да обичам, без да излагам на показ любовта си (и никак не се гордея с това!).
Само кашлица не мога да скрия.
Трябва да добавя в графата "Социални умения и компетентности" на CV-то си следното изречение: Умея да прикривам любов, страст, страх, болка, отегчение, отчаяние... и -да - също и некомпетентност, когато се налага (ама това май всички го можем).... Ако можех да добавя и "данъци", щях да съм направо идеалният служител, но това с данъците още не го мога.
Умея ги аз тия работи, не ще и дума.
Вероятно затова съдбата ми поднася ситуации като тази, в която в един ден едновременно загубвам баща си и малкият ми син навършва 3 години.
През деня тичам по болници, уреждам погребение и си позволявам да рева само в колата, докато шофирам. Иначе пред обществото го "играя" корав мъж.
Вечерта купувам торта, слагам си веселата парти-шапка, надувам балони и разсмивам Бобо, докато започне да се дави от смях. Защото скръбта си е скръб, но рожденият ден си е рожден ден. Кесаровото - кесарю, Бобовото - Бобу.
I can handle. I am a good actor.
И въпреки че този пост звучи почти шеговито, всъщност съм ужасно, ужасно тъжен. Но добре успях да го прикрия и да ви заблудя, а? Нали ви казвам, че съм добър актьор.
Това със 'заблудата на противника' май съм го наследил от баща ми - чепат, суров и корав като камък шоп, на когото очите му се насълзяват от мелодраматичен турски сериал.
Почивай в мир, татко!
Няма коментари:
Публикуване на коментар