Имам нужда от "острови на нормалност", които да подхранват вярата ми, че животът има и светла страна и че човечността все още е жива. Затова тук ще си колекционирам разни добри примери. Един вид антидот срещу лошотията, която прониква като отрова в обществото ни.


Сутринта регулировчикът пред Народното събрание си говореше встрани с едно хлапе с огромна раница на гърба, след което спря движението в двете посоки, за да може момчето спокойно да пресече и да отиде на училище.

Невероятно, но факт!

Като в руските ми буквари от едно време, където усмихнат и дружелюбен чичко милиционер помага на пешеходците, а те любезно му благодарят и всички са мили и добри.
Освежаваща глътка нормалност в истеричния софийски трафик. Колко добре ми идва една усмивка след традиционната сутрешна серия попържни по адрес на водачите на МПС, които са над правилата за движение, над законите на физиката и дори над смъртта.


Помолихме комшийката ни леля Венета да гледа децата, докато сме на погребението на баща ми. Нямахме нищо за обяд и й заръчахме да им направи сандвичи с каквото намери в хладилника. Когато се върнахме, децата бяха нахранени с домашна манджа, която тя беше сготвила предния ден за себе си и заварихме кухнята подредена и блестяща от чистота, съдовете - измити. Беше ни донесла и буркан домашни кисели краставички - да имаме за салатка. При това беше успяла да изведе децата на детската площадка, за да поиграят на хубавото време и беше успяла да приспи Бобо.