Имало едно време в ниските земи един зъл и алчен великан, който събирал такса от моряците, за да преминат по река Шелда. На онези, които не можели да я платят, им режел дясната ръка и я хвърлял в реката - докато не се появил храбрият герой Силвий Брабо и победил злия великан, като за назидание отрязал великанската му ръка и я хвърлил във водите на Шелда.
Оттам, според легендата, идва името на Антверпен – от холандското „hand” – ръка и “werpen”- хвърлям. Разбира се, има и други версии за произхода на името на града, скучни и прозаични, не заслужават внимание. Историята с отрязаните ръце е къде-къде по-вълнуваща.
Ето го нашия герой Брабо, застинал в каменна скулптура точно в момента, в който хвърля ръката на великана. Статуята се намира на централния градски площад в Антверпен, точно пред внушителната сграда на Кметството.
Всеки уважаващ себе си фламандски град се гордее със своя голям площад, наречен Grote markt (G-то се произнася не като ‘Г’, а като гърлено ‘Х’). Както показва името, това е мястото, на което са се организирали пазари. А стоки за пазарите е имало в изобилие – през Антверпенското пристанище са преминавали ежедневно стотици португалски, испански и венециански кораби и са разтоварвали тук ценните си товари – от пипер и канела до сребро и диаманти.
Няма как да си град-център на цялата международна икономика по онова време (16-ти век) и да не си разточителен в демонстрирането на богатстата си – това най-ясно личи в архитектурата. Катедралата Света Богородица (Onze-Lieve-Vrouwekathedraal), образец на фламандска готика, е ярък пример за това. Както се вижда на снимката, едната й кула е останала недовършена и това внася асиметрия. Романтичното обяснение е, че синът на главния майстор загинал при строежа и бащата прекратил строителството, а кметството на Антверпен решило да остави кулата недовършена като символ на бащината скръб. Прозаичното обяснение е, че след пожар довършването на южната кула се отложило и така и не се стигнало до него. Вие си изберете на кое да вярвате.
Въпреки че след златния си век градът познава и дълги периоди на падение (попада под испанска власт, после му се изреждат австрийци, французи и холандци), Антверпен е нагледна илюстрация на това как количествените натрупвания неизменно водят до качествени изменения. Дългата му и пребогата история на важно търговско пристанище е оставила ярки следи в архитектурата, в живописта, в градоустройството, в културата на градската среда.
Индустриален център на Фландрия и второ по големина пристанище в Европа, днешният Антверпен е модерен, богат и добре уреден град. И това се вижда още на входа му – щом слезете от влака, няма как да не останете впечатлени от красотата на Антверпенската гара. Неслучайно тя е обявена от списание Newsweek за една от 4-те най-красиви гари в света и всъщност прилича много повече на дворец, отколкото на гара. Освен архитектурен шедьовър обаче, гарата е и образец на съвременна железопътна инфраструктура.
От градския транспорт на Антверпен обаче определено има още какво да се желае. Трамваите не са от най-точните и най-чистите, от трите автомата за билети, които ми се наложи да ползвам, два временно не работеха (за информация, цената на билетчето за 1-ва зона е 1,30 евро, а ако си го купите от ватмана е 2 евро).
Затова пък велоалеи има почти навсякъде и са в много добро състояние. Общината е въвела рационална система за ползване на колела под наем – чекваш се с чип-картата си и взимаш от най-близкия велопункт колело, караш до мястото, където отиваш и го оставяш там на друг пункт. Мрежата от пунктове покрива целия град и тази форма на транспорт е доста използвана от младите хора. Бърз, удобен, евтин, а и здравословен начин за придвижване из града - похвално! (За повече подробности: /www.velo-antwerpen.be)
Около знаменитата гара, по протежение на Pelikanstraat, са разположени прословутите магазини за диаманти. Там е и седалището на Диамантената борса, основана в далечната 1904-та година. Представях си Диамантената улица далеч по-бляскава и внушителна и бях малко разочарован от наредените едно до друго малки бижутерийни дюкянчета. Не знам доколко диамантите в изложените на витрините им бижута са истински, мен лично ме съмнява малко тая работа, затова и не си купих (шегувам се, цените им определено не са по джоба ми).
Видя ми се много странно обаче, че всичките работят в неделя, а са затворени в събота. И изведнъж ми просветна – търговията с диаманти в Антверпен се контролира от евреи, а в събота е Шабат - затова магазините тогава са затворени.
Споменавайки евреите, трябва да им отдадем дължимото и да отбележим, че те имат огромна роля в процъфтяването на Антверпен като търговски град. Всъщност именно от тях е тръгнала и търговията с диаманти. С идването на испанците, еврейските търговци биват прогонени и мнозина от тях се заселват в толерантния към различни вероизповедания Амстердам, от което холандците впоследствие само печелят.
Никъде другаде не бях виждал такава концентрация на ортодоксални евреи с всичките им характерни атрибути, както в Антверпен – с черни дрехи и шапки, с бради и плитчици, с еврейски магазини за кашерна храна, за „правилни” дрехи и дори битова техника. Беше любопитно да ги наблюдавам как крачат бързо по Belgialei, развели като черни криле пешовете на дългите си дрехи. Странни птици са на фона на модерната градска среда, особено когато са яхнали велосипеди и след тях пъргаво въртят педали децата им – също облечени в черно и също с плитки. Чудите се какво работят? Ще ви кажа - шлифоват диаманти. При това са най-прецизните в тая деликатна работа.
Освен диамантите, другата запазена марка на Антверпен е Рубенс. Къщата –музей на художника е в центъра на града, съвсем близо до “стъргалото” на Антверпен, Meir, и определено си заслужава да се посети, защото е един разкошен малък дворец в италиански стил (Рубенс е бил привилегирован дворцов художник и е живеел доста охолно). Негови картини, както и на другите майстори от фламандската школа, могат да се видят и в музеите, както и в катедралата Света Богородица, за която стана дума.
Като кривнете зад Кметството пък, излизате на брега на Шелда и погледът ви бива прикован от замъка Het Steen („Камъка” или „Скалата”), който претендира да е най-старата сграда в Антверпен. Фотогеничен е на пръв поглед, но не очаквайте да ви предложи кой знае какво отвътре.
В Антверпен официалният език е фламандски, който е разновидност на холандския. Няма да имате проблем да се разберете на английски с местните. Фламандците говорят и френски, но предпочитат да не го говорят, по ред причини. Те са приятни и земни хора, които са взели по нещо от 3-те заобикалящи ги култури – френска, немска и холандска. Обичат хубавото хапване и пийване и са доста шумни – в това отношение намирам, че си приличаме.
Антверпен е конгломерат от различни езици и култури и съответно е пълен с ресторанти, предлагащи всевъзможни национални кухни. Непременнно трябва да се опитат обаче местните белгийски специалитети. Най-популярният и достъпен от тях са пържените картофи, които се продават в специални магазинчета, наречени Frituur (демек, Фритюрници). Приготвят ги по специална технология, като ги пържат 2 пъти, с интервал от около половин час, за да се отцедят от мазнината. По този начин ставали златисти и хрупкави отвън и пухкави отвътре. Така казано, ще рече човек, че са кой знае какъв кулинарен шедьовър. Вкусни са, но не мисля че могат да се сравняват с домашно изпържени самоковски или родопски компири. Белгийските се консумират задължително с различни сосове на майонезена основа и са чудесно мезе за бирата.
Бирата, ааах, бирата! Има над 400 вида белгийска бира. Добре де, може и да съм преувеличил малко. Май никой не знае колко са точно. Най-скъпата беше 18 евро бутилката, което вече е прекалено. Добър избор са разните видове Trappist -и, които се наследници на варените от монасите бири в манастирите (Chimay, например, e такава трапистка бира с характер). Като цяло градусите им са доста по високи в сравнение с нашите бири (стигат до 11-12), така че трябва да се внимава – това че са в малки бутилки от 330 ml не бива да ви подвежда – силни са и доста бързо завъртат главата.
Другите белгийски изкушения са гофретите и, разбира се, шоколадът. Шоколатерийниците примамват неустоимо с изобилието си от видове, вкусове и форми. Изборът наистина е труден, но все пак за ориентир: добрите марки са Neuhaus, Leonidas, Godiva и, разбира се, haute couture на шоколада - Pierre Marcolini и Wittamer, но те са вече ужасно скъпи.
100 грама хубави пралини излизат около 5-6 евро. Опаковат ви ги изискано и сте готови с чудесен подарък.
Smakelijk! (Да ви е сладко!)
Льовен
В Белгия разстоянията са малки, а железопъната инфраструктура е много добре развита, така че с влак от Брюксел можете да стигнете бързо и лесно навсякъде. Чаровният Льовен е само на 30 км от столицата и определено си заслужава да отскочите дотам за един ден, дори ако щете – за един следобед. Неповторимият му чар идва най-вече от това, че е студентски град, а всеки студентски град по света е място, което кипи от живот.
В Льовен се съсредоточени множество образователни институции, най-голямата и авторитетна от които е католическият унивеситет (KU Leuven) – най-старият и най-големият университет по ниските земи, основан в – ухааа – 1425 година! Ето на това му се казва образование с традиции. Внушителната сграда на Университетската библиотека с огромния площад отпред внушава респект – очевидно знанието тук е непреходна ценност от векове.
Освен студентски град, Льовен е и столица на бирата (студенти и бира някакси естествено вървят ръка за ръка). Тук се намират пивоварните на Stella Artois и седалището на Anheuser-Busch InBev или накратко AB InBev – мултинационален пивоварен концерн, най-големият биропроизводител в света.
Също както университета, марката Stella Artois е доволно стара – тази бира се вари от 600 години! Изобщо, най-хубавите неща в Льовен са около 600-годишни. Ако сте запален фен на бирата, в пивоварната на Stella можете да видите на живо какъв е производственият й процес – обиколката продължава около час и половина и цената е 8.50 евро на човек, като включва и дегустация.
Иначе Стелчето е достъпна за всички, които я пожелаят, във всяко улично кафене, на цена от около 2-3 евро. А симпатични улични кафенета в Льовен – бол. Идеално място за отдих след разходка из живописните улички на града.
А разходката трябва да започне, разбира се, от Grote Markt – животрептящото сърце на всеки фламандски град. В центъра на Льовен сградата на Кметството (Het Stadhuis) вече 6 века издига гордата си снага. Тя е един от шедьоврите на фламандската готика. Фасадата е украсена с 236 статуи на светци, херцози на Брабант (Льовен е столицата на провинция Фламандски Брабант) и други местни величия с принос в развитието на областта. Украсата е толкова филигранна, че прилича на бродерия.
Срещу Кметството е другият готически бисер на Льовен - католическата катедрала Свети Петър (Sint-Pieterskerk). И тя датира от 15-ти век. Ако имате късмет като мен, вътре можете да попаднете на акапелен хор, който изпълнява църковни песнопения. Акустиката е просто удивителна и усещането е неописуемо.
Събота е традиционен пазарен ден за белгийците и по централните градски улици и площади на Льовен (така е и в другите белгийски градове) се организират пазари на открито. Атмосферата е много приятна – цари оживление и весела глъчка, по сергиите се продават зеленчуци, плодове, гъби, сирена, колбаси, риба, прясно изпечен хляб, сладкиши, печени кестени, цветя. За моя изненада имаше и български търговци сред продавачите.
Това е Льовен – средновековен и съвременен, пъстър и шумен, с весел младежки дух, с една дума – очарователен.
Публикувано в Дневник, 12 ноември 2013
Няма коментари:
Публикуване на коментар