Айде на баня!

Културата да се ходи на обществена баня вече е умряла и красивите сгради на старите градски бани отдавна са хлопнали кепенци и бавно, но сигурно се превръщат в руини. Такава е съдбата на софийската Централна баня (в която като дете тренирах плуване), на банята в Банкя и на още много други подобни обекти в цялата страна. Нищо че някои от тях са паметници на културата.

На кого му пука - ще възразите – и без това тези бани биваха посещавани основно от бабички, цигани и педерасти. Кой съвременен градски човек ще тръгне да ти ходи на обществена баня при всички удобства на домашната такава?
Да де, ама бас държа, че от кранчето ви вкъщи не тече лековита минерална вода. На практика всички ние с лека ръка пилеем ценния природен ресурс, с който имаме късмета да разполагаме. Вода газим, жадни ходим.

Именно заради горещите минерални извори (както и заради кръстопътното местоположение) в софийското поле преди хилядолетия възниква град. Не е заради гледката към Витоша.
Не са били никак глупави римляните с техния култ към термалните води. Строели са бани под път и над път. Ние, като далеч по-развита цивилизация, ги рушим. Не, дори не ги рушим, просто ги оставяме да тънат в разруха и забвение.
Вижте сега, никой не твърди, че трябва да поддържаме градските бани във вида, в който те са -функционирали през 60-те – 70-те. Можем обаче да им дадем нов живот като ги превърнем в модерни спа центрове и хем да печелим добре от тях, хем да сме по-здрави. Така са направили в Сапарева баня, а сигурно има и други такива добри примери.

Тук му е мястото да дръпна едно похвално слово за градската минерална баня в Добринище. Там традицията на общото къпане е жива и „банчето” си фунционира с пълна пара открай време. Когато ходим в Добринище, го посещаваме, колкото и нехигиенично, нецивилизовано и извратено да се струва някому това.
За местните хора ходенето на баня си е цял ритуал, който не е свързан само с едното хигиенизиране на тялото – банята е и място за мухабет, за бистрене на политиката, за клюки – с една дума, за активни социални контакти. Нещо като фейсбук, ама с накисване. Хем релаксираш, хем общуваш – 2 в едно. А като прибавим и здравословния ефект, си е направо 3 в едно! Изключително добра комбинация!

В Добринище всички ходят на баня – и млади, и стари, и богати, и бедни. Има съответно мъжко и женско отделение с басейн и душове в едно общо помещение и всички се къпят голи. Какво по-демократично от това? Така се изгражда усещане за общност - всичките мъже в селото са едно цяло, всичките жени също.
Намирам го също така за изключително възпитателно - още от малък свикваш с голотата и я възприемаш като нещо напълно естествено. Децата играят в топлата вода и вдигат весела глъчка, младежите се боричкат и кикотят на някакви си техни смешки, мъжете разговарят сериозно по делови въпроси, старците си търкат един-друг гърбовете и си разказват кой какви болежки има. Нямам преки наблюдения от женската баня, но предполагам и там е същото. Няколко поколения, събрани на едно място в банята.

Банята като един микромодел на света, в който живеем.  
Колкото и да се глобализираме, десоциализираме и дехуманизираме, всички ние имаме нужда някой да ни изтърка гърба.
След една такава баня се чувстваш нов човек. Затова българите едно време са се поздравявали с „Честита баня”! Чърчил няма как да го разбере. Как да му обясниш, че хората по нашите земи са се къпали далеч преди на неговия остров да открият топлата вода. Римски терми, после турски хамами - ние отдавна имаме технологията. Абе, да го духа Чърчил! Под вода...