Приказка за лека нощ

Имало деца, които заспивали веднага щом помиришат възглавница. Аз не съм ги виждал, но така твърдят родителите им и съм склонен да им вярвам. Блажени са тези родители - тяхно е царството домашно.

При нас подготовката за сън и приспиването са истински гладиаторски турнир в няколко кръга, след който с жена ми се чувстваме омаломощени като Гандалф след битката с Балрог. И този драматичен спектакъл се разиграва общо-взето всяка вечер.

Първият кръг е обличането на пижамата - по-едрите участници гонят най-дребния из къщата, докато успеят да го заловят и измъкнат от гардероба, където обикновено се крие в последната сцена от първо действие. 
Самото обличане на пижамата е акт, изискващ индианска ловкост, самурайско хладнокръвие и будистка концентрация.

В следващия кръг облеченият в пижама и надлежно огащен противник предприема контраатака със скачане и търкаляне по спалнята, боричкане с по-големия си брат, бой с възглавници и прочие вероломни действия за отвличане на вниманието.
С молби, увещания и заплахи за кървава саморазправа, ако не си легне веднага, "обектът" най-накрая бива завлечен в креватчето му, нарамил около 10-ина книжки - "Искам да ми почетеш, тате".
Голямото четене бива прекъсвано през минута-две от коментари, възражения относно името и функцията на героя, нетърпение да видим следващата картинка и да почнем следващата приказка, защото тази вече я знае.
Тук идва моментът, в който хвърлям книгата на пода при останалите и гася лампата. След кратък двубой по палене и гасене на лампата, накрая успявам да надделея и лампата угасва.

Бобо се е декорирал преди лягане

Започвам да разказвам приказки на тъмно до изтощение, изпадам в просъница и "миксирам" приказките - чувам се в полусън да казвам как Снежанка изяла седемте джуджета, барабар с Хензел и Гретел, и баба им. Бобо тези неочаквани обрати не го смущават, стига да разказвам нещо. Сгушил се е до мен и най-сетне е млъкнал и слуша. Старая се гласът ми е да е колкото се може по-монотонен (толкова монотонен, че чак аз заспивам, докато се слушам) и след малко чувам равномерното му дишане. Правя дълга пауза, за да проверя. Звярът най-сетне заспа! Бавно спускам крака си на пода, задържайки въздишката на облекчение. “ - И какво станало после, тате?” Врагът тихо се е спотайвал и бдял в засада, за да ме заблуди. 

С пресъхнала от говорене уста продължавам да удържам фронта, докато в последното действие като deus ex machina се появи жена ми да ме отмени в креватчето и да доведе мисията до успешен финал, без изобщо да говори. Приспан от толкова много приказки, се трупирам на спалнята и заспивам.

Завеса. Ръкопляскания.