Бисери на Бобо

Квартална градинка. Детска площадка. На площадката играе детенце. На пейката седи баба му и си приказва с друга квартална баба. Детенцето идва и с хитроумна физиономия съобщава: Бабо, знаеш ли че тая пейка, дето седите на нея, е идеална за секс!

Тадададааам!

Има ли смисъл да разкривам, че детенцето е Бобо..

*** 

Тази сутрин Бобо гледа новините по телевизията и направи след това кратък обзор за нас. Така разбрахме, че в Гърция всички хора били заледени(?!)
Силно озадачен, както се вижда от предходните два препинателни знака, върнах назад новините (имаме такава опция) и стана ясно, че свободно е компилирал, като Гърцията я е добавил от себе си.
Какво пък, подобен "творчески " подход прилагат често и редакторите при отразяването на събитията.

*** 

Някои от по-запомнящите се Бобови умотворения този уикенд:
- пешеходно куче (Тате, внимавай да не го сгазим това пешеходно куче!)
- птицата Гого (въпреки че няколко пъти го поправих, че не е Гого, а Додо)
- Гергана Медуза (вместо Горгона Медуза) и Персейчо (от Персей)

 



Щъпуркане на боси крачета и спортно разхвърляне на играчки из цялата къща за норматив. Спортно гонене с филия от стая в стая, с препятствия (заради играчките). Готвим се за Олимпиадата.
- Тоя пъпеш няма да го ям, не обичам пъпеш! - А досега как обичаше и ядеше?! - Днес не го обичам! - А кога пак ще го обикнеш? - В петък.
- И това няма да го ям! - Защо? - Защото не е като в детската градина. Там ни го дават в чашка.
- Обличай се веднага, няма цял ден да ми ходиш гол! - Не я ща тази тениска, искам оная със стар уорс! - Не може всеки
ден да ходиш с една и съща тениска! - Защо да не може?
След много разправии и ровене из гардероба облича друга тениска. След 5 мин. е мокра. Мил се е. Прилежно.
Детската градина излиза във ваканция от днес и затваря.
Кураж на всички родители! И нека търпението бъде с вас!


С Бобо се прибираме по спешност от детската площадка. Аз имам "спешност".
На пейките пред входа са се събрали комшиите и като минаваме покрай тях, Бобо намира за уместно да се информира: Тате, наа*а ли се вече в гащите, или още не си?
Да са наясно хората защо се прибираме преждевременно, нали... 
 

Кротък неделен обяд в къщи. Както си седим 4-мата на масата, Бобо внезапно ме застрелва от упор с въпроса "Тате, целувате ли се в работата с твоите гаджета?"
Добре че не бяхме на гости и че нямахме гости - иди обяснявай после, че нямаш сестра!

 


Днес в колата Бобо ме осветли, че растежът е обратим процес и хората могат във всеки момент както да пораснат големи, така и да се смалят и да станат пак деца. Разпитах го как става тая работа и се оказа, че и в 2-та случая методът е един и същ - с напъване. Така че, като се напъвате, много внимавайте колко се напъвате!

Когато Бобо стане неуправляем, го заплашвам с органите на реда.
- Виждаш ли оня полицай там на ъгъла? Дръж се прилично, че ако те види какви ги вършиш...
Минаваме покрай полицая, Бобо го измерва с поглед от глава до пети и коментира на висок глас - Ухааа, тоя полицай какъв е дебеличък! Извличам го бързо за ръката - Тате, видя ли го тоя полицай какъв е дебеличък, а? - отеква по тротоара, докато се изнасям на прибежки и припълзявания.

Силна контраатака, шах и мат!

Петъчен Бобизъм: Бобо ми показва нещо през прозореца, но аз не го виждам. - Ами, трябва да си протегнеш очите, тате.

Брат му го е научил на разни хитови английски изрази, между които 'WTF'.

Та, при вида на гейзера в центъра на Сапарева баня, Бобо се изцепва мощно и с подходящата въпросително-удивителна интонация: What the fuck?!?

Знам, не е най-подходящият език за 3- годишен и не се гордея с такива изпълнения, но ситуацията беше толкова комична, че народът наоколо се счупи от смях.

- Бобо, дай един бонбон, бе, всичките ли ще ги изядеш сам?!
- Ами ти караш сега, тате. Не е хубаво да ядеш бонбони докато караш...

Бобо, защо не ме чуваш като ти говоря?! - Ами защото виж кви са ми малки ушите.

Минаваме покрай минерален извор. Хората се редят на опашка да си налеят вода. Носи се характерната лека миризма на сяра. Бобо се изцепва: - Кой е пръднал тук? И продължава да пита настойчиво, докато успея да го дръпна настрана и да му обясня.

Великден е. Бобо щял да ходи на цвръква днес

Тате, знаеш ли как се казва цветето на зомбитата? - Как? - ЗОМБюл! 

- Бобо, да си ядеш ушите с чесън!
- Не с чесън, искам с лук!



На закуска Бобо направи истински погром  вкухнята, като успя за норматив да събори, разлее, счупи и да се омаже с всичко, което докопа. След като се "нахрани", излезе в щастлив тръст от кухнята, пеейки си 'Пейте, скачайте весели деца'

***

Бобо отново си е събул чорапите и щъка бос из къщата.
- Бобо, къде са ти чорапите?
- Чоапите ли?
- Да, къде са ти чорапите, питам?
- Питаш ли?
- Да! Питам тебе
- Питаш тебе ли?
Тук се отказвам от разпита и обуваме нови чорапи, за да ги издирваме отново след десетина минути.

***

- Гледай я тая баба къде пресича - ще я сгази някой, коментирам в колата.
От задната седалка Бобо радостно възкликва:
- Ухааааа, искам газим бабата, да! 

***

Бобо е гурме - ценител: нагъва кебапче с ягоди. Класика! 

***

От поредицата "Любими моменти": Тримата сме се изтегнали на дивана и гледаме напрегнат екшън по телевизията. Бобо дефилира небрежно покрай телевизора, пиейки вода от неговото шишенце и в най-сюблимния момент - цък - гаси телевизора със самодоволна усмивка на лице.