Лекарски хумор - собствено производство

В стресови ситуации в лечебни заведения раждам разни умотворения, които много развеселяват медицинските лица. Сигурно ще развеселят и вас.

- Като бях на 17, ме оперираха с пълна упойка. Излизайки от упойката, не знаех на кой свят съм и попитах попадналата в размътеното ми полезрение хубавичка сестра (помня, че беше млада и руса):
- Извинете, жив ли съм? Тя се изкикоти: - Жив си, разбира се. Ти какво - да не ме помисли за ангел от рая? 

- Когато се роди Йоан, лекарката, след като ми съобщи благата вест, ми препоръча да занеса на жена ми минерална вода и ябълков сок. Попитах я: - Ама прясно изцеден ли трябва да е? - Ей сега оттука се прибирате директно вкъщи и почвате да изстисквате ябълки, пълните едно шише и веднага тичате тук. Не, разбира се - купувате го в магазина, задно с минералната вода. Да не вземете сега да хукнете да я наливате и нея от някой минерален извор?

- Днес сваляха конците на Йоан в Пирогов (претърпя лека операция на палеца на крака). Докторът излиза от кабинета и ми вика: - Юнакът е готов. В коридора е шумно и аз, кой, знае защо, чувам 'картоф' и питам - Какво казахте, картоф ли трябва да се слага на раната? Той (стъписан) - Какъв картоф? Откъде го измислихте пък тоя картоф?! Викам, ми не казахте ли нещо за картоф. - Не, казах, че е ГОТОВ.